Хипотермията е медицинско състояние, което се характеризира с необичайно ниска телесна температура. Тя има три фази: мека, умерена и тежка.

Лека хипотермия е класифициран като температурата на тялото 90 – 99°F (или 32 – 35°C), умерена хипотермия 82 – 90°F (28 – 32°C) и тежка хипотермия - всякаква температура по-малко от 82 ° F (28°C).

Хипотермията се появява, когато тялото на животното вече не е в състояние да поддържат нормална температура, причинявайки депресия на централната нервна система (ЦНС). Той може също да се отрази на сърцето и притока на кръв (Сърдечно-съдови), дишане (дихателен) и имунната система.

Неравномерно биене на сърцето и затруднено дишане може да доведе от нарушено съзнание до кома.

Симптоми и типове

Хипотермията симптоми варират в зависимост от нивото на сериозност. При меката хипотермия се забелязва слабост, треперене и липса на активна умствена дейност. Умерената хипотермия разкрива характеристики като мускулна скованост, ниско кръвно налягане, ступор състояние, бавно дишане. Характеристиките на тежката хипотермия са фиксирани и разширени зеници, недоловим пулс, затруднено дишане и кома.

Причини

Хипотермията обикновено се случва при ниски температури, въпреки че новородените могат да страдат от хипотермия при нормални температури на околната среда. Малките породи и много млади животни са склонни към бърза повърхността загуба на телесна топлина. Животни под упойка също са изложени на по-висок риск.

Други фактори, които може да увеличат риска от заболяване на хипоталамуса, са част от мозъка, която регулира апетита и телесната температура и хипотиреоидизъм - състояние характеризиращо се с ниски нива на хормони на щитовидната жлеза в организма.

Диагноза

Ако се подозира хипотермия, температурата на тялото на вашето куче се измерва с термометър или в тежки случаи с ректална или хранопроводна сонда. Нередностите при дишане и сърдечен ритъм също трябва да бъдат проверени. Чрез електрокардиограма (ЕКГ), която записва електрическата активност на сърцето, може да се определи сърдечно-съдовия статус на кучето.

Изследване на урината и кръвни тестове обикновено се използват за диагностициране на алтернативни причини за по-ниска нормална телесна температура и липса на реакция. Тези тестове могат да разкрият ниски нива на кръвната захар (хипогликемия), метаболитни нарушения, първична сърдечна болест или упойки и успокоителни в системата на кучето си.

Лечение

Хипотермичен животни се лекуват до нормална температура на тялото. Движението трябва да бъде сведено до минимум, за да се предотврати по-нататъшнa загуба на топлина и потенциално смъртоносen нередовен сърдечен ритъм (сърдечна аритмия), докато пациентът се затопля. При повторно затопляне, първоначален спад в телесната температура може да се очаква, като е направен контакт между топлaтa кръв "ядро" и студената повърхност на тялото.

Лекa хипотермия, моve да бъдe лекуванa пасивно с топлоизолация и одеала, за да се предотврати по-нататъшнa загубата на топлина. Докато умеренaтa хипотермия изисква активно външно затопляне. Това включва използването на външни източници на топлина, като лъчиста топлина или подложки за отопление, които могат да бъдат приложени към тялото на вашето куче, за да се затопли "ядрото". Трябва да бъде поставен защитен слой между кожата на кучето и източника на топлина, за да се избегнат изгаряния. За тежка хипотермия,  ще бъде необходимо инвазивно затопляне на ядрото, като администрацията на топла вода, клизми и топло интравенозно. (IV) течности.

Допълнителни съществени лечения, особено за тежка хипотермия, включват дишане на кислород, който може да се прилага с маска на лицето, и IV течности за подкрепа на кръвния обем. Всички течности трябва да първо да се затоплят, за да се предотврати по-нататъшна загуба на топлина.

Управление

По време на лечението, температура на тялото на пациента, кръвното налягане и сърдечния ритъм трябва да бъдат проследявани. Важно е също да проверите за измръзване - друг риск, който може да се развие при ниски температури.

Предотвратяване

Хипотермията може да бъде предотвратена, като се избягва продължително излагане на ниски температури. Това е особено важно за кучета, които се считат за уязвими. Фактори които увеличават риска за хипотермия  са животни с ниска телесна мазнина, хипоталамо болест или хипотиреоидизъм и предишните анестезия и хирургия.

Болни или новородени кучета с ниски нива на кръвна захар (хипогликемия) са изложени на риск от хипотермия дори в нормална среда. При дългосрочни грижи може да се наложи инкубация, за да се поддържа телесната температура стабилна. Превенция на хипотермия при анестезирани животни изисква запазване на животинката топла с одеяла и мониторинг на телесната температура след операция.

Статията е с любителска цел и е създадена чрез непрофесионален терминологичен превод. Възможни са леки неточности.

Източник: kosmatko.com