Костурът не може да устои на причудливите му движения

През последните години подледният риболов набира все по-голяма популярност у нас, въпреки че климатът ни не позволява кой знае колко дълго да се радваме на здрава ледена покривка по водоемите. Все пак при нормално студена зима може да се разчита на стабилен лед за месец-два, а по някои планински язовири – и повече.

Подледният риболов се практикува основно по два начина – със зимни блесни и с мормишки. Класическата зимна блесна е с характерна издължена форма тип „върбово листо" и единична кука. Напоследък се налагат и така наречените балансьори – това са зимни блесни със специфична форма и окачване, което позволява имитацията на рибка да стои в хоризонтално положение и да извършва причудливи странични движения. Куките са две, единични, прикачени неподвижно към двата края на примамката, а повечето балансьори са окомплектовани и с трета кука – тройка, прикрепена към уше в средата на коремната част.

Изборът на подходящия за конкретния случай балансьор не е самоцелен. Всеки водоем се характеризира със специфични условия и съобразно тях се подбира размер, цвят, игра на примамката. Поведението и местонахождението на рибата също може да е различно съобразно конкретните атмосферни условия. Затова да се тръгва само с един модел, който вече е показвал ефективност някъде в практиката, не е уместно. Няма никаква гаранция, че отново ще работи. Редно е като запас в кутията да има поне няколко модела в различни големини и разцветки.

Няколко думи по отношение на тактиката. Най-удачно е търсенето на рибата да започне с 3-4-сантиметрови балансьори в натурални цветове: сребристи с черен гръб, бели с небесносин гръб. После се преминава към по-ярки, агресивни тонове: жълти с алена глава („клоун"), зелено-черно-алени („огнен тигър"). Ако започва да ни тормози пасаж с дребни костури, търсим увеличения на размера на примамката и така елиминираме досадния дребосък.

Споменахме костур и трябва да кажем, че това е основната риба, която се лови по нашите водоеми през зимата с балансьор. Другите възможности са щука и бяла риба, но такива попадения са доста по-редки. Най-конкурентоспособна на костура е бабушката, но при нея на преден план излизат мормишките, гарнирани с някаква естествена стръв. Облавя основно придънния воден слой, като от опитната ръка отгоре зависи в каква светлина ще се представи примамката.

Движенията нагоре-надолу може да се съвсем плавни, да преминат към по-отсечени, но с къси или по-дълги паузи. Рибите най-често се придържат близо до дъното, понеже там намират естествената си храна. В зимното им меню преобладават хирономуси, ларви и всякакви дребни дънни организми. Рибките са рядкост и се приемат по-скоро като деликатес. Даже костурите дотолкова отвикват от тях, че понякога ги пренебрегват, предпочитайки по-малка хапка.

Фирмените балансьори са сравнително скъпи. Производители от скандинавските страни са се доказали с модели, за които лоша дума няма да чуете. Руснаците също изработват надеждни балансьори. Наред с марковите примамки обаче може да се намерят и вездесъщите китайски модификации – на двойно по-ниска цена. Няма гаранция доколко ефективни ще са, но не бива изцяло да се отричат. Някои китайски балансьори вършат истински чудеса под леда.

Източник: novinar.net